На английски: Alkanet
На немски: Fäberochsen-zunge
На френски: Orcanette
На руски: Aлканна красильная
Синоними: Паче гнездо, винче, багрилна айважива, алкана бояджuйска, воловец, краставец, лесича трева
Разпространение: Среща се в Южна Европа, Близкия Изток, и Средиземноморието - особено много в Унгария и Турция до 1400 м надморска височина. Расте край пътищата, по угари и изоставени ниви, по сухи, каменливи места на припек и в югоизточните и югозападните райони на България.
Описание: Айваживата е многогодишно тревисто растение с дълго коpeнище.
Коренът е дебел, дълъг 20–25 см, твърд, вретеновиден, проникващ дълбоко в почвата, с няколко главести коренища в горната си част. Той съдържа червено багрилно вещество, което се появява веднага слид пречупването му и е характерно за този вид. Айваживата представлява полухрастче, сиво окосмено, без жлезисти власинки, с многобройни приповдигащи се или изправени клонки с височина 20-40 см. Листата са продълговати, почти линейни, целокрайни, с дължина 6–15 см и широчина 7-15 мм, сиво окосмени, почти обхващащи стеблото. Цветовете са с правилни, средно големи, с 5-делна чашка с дължина 4–8 мм, 5-листно венче и 5 тичинки, разположени по върховете на стъблата в плътни спираловидни съцветия. Венчето на цветовете е синьо, разперено-фуниевидно, отвора на тръбицата е затворен с тъпи придатъци. Плодът е извито орехче, което се разпада на 4 орехчета. Орехчетата са набръчкани, при основата си издълбани и прикрепени към плоското цветно легло.
Цъфти през март-юни.
Употреба: Използват се изсушени корени
Коренищата, които се вадят преди да започне развитието на растението (март-април) или наесен след узряването на плодовете (септември-октомври). Извадените коренища се изчистват от пръстта и надземните части, измиват се, по-дебелите се нацепват надлъжно за по-лесно сушене. Суши се на открито на сянка, в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50оС.
Изсушените коренища са тъмночервени, без мирис и с горчив вкус. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
Съдържание на елементи:
Червени багрилни вещества, танини, дъбилни вещества, смоли, восъци, минерални вещества и др.
Действие:
- свиващо кръвоносните съдове
- запичащо действие
- при изкълчено, подбито, шипове, ревматизъм – мазане
- бани при парализи
- при диария
- кожни заболявания
- помага при кашлица омекотяващо, противокашлично действие
- регулира артериалното и венозно кръвообращение
- притежава антибактериално и намаляващо сърбежите действие
- срещу нощно напикаване
- при мастни бучки, циреи, изгаряния, екземи
- при незарастващи рани – мехлем
Странични ефекти:
Не се препоръчва в големи дози вътрешно.
Да се прилага по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Приложение:
- запарка – 1 каф.л. изсушени, нарязани коренища се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час, прецежда се и се пие преди храна по 1 каф.ч. 3 пъти дневно.
- отвара – 1-2 ч.л. ситно нарязани изсушени корени се варят 10 мин. в 1 ч.ч. вода, след като изстине отварата се прецежда и се пие по 1 с.л. няколко пъти дневно.
- лоена отвара - в 250 гр овча лой се слагат 50 гр ситно нарязани изсушени корени и се варят на тих огън 15 мин. Лоената отвара се прецежда през марля и се намазва болното място, докато е още топла
- мехлем - приготвя се каша от 1 ч.л. ситно счукани изсушени корени и 100-150 гр. зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни, след което се намазва болното място.