На английски: Deadly nightshade, dwale
На немски: Tollkirsche
На френски: Belladonne
На руски: Красавка белладонна
Синоними: беладонна, белладона, бясно биле, лудо биле, отровно биле, голямо биле, люто биле, рибарско биле, вълча череша, див тютюн, помамница, развалниче, старо биле, черна отрова, разгонка, бинбелик, дели оту
Разпространение: Беладоната е широко разпространена в Централна, Средна и Южна Европа, Южна и Западна Азия, Северна Африка при надморска височина от 300 до 2000 м. Култивира се в Англия, САЩ и Франция. Расте поединично или на неголеми групи в предпланините и планините, разредени букови гори, на сенчести, проветриви, влажни участъци с почва, богата на варовик, храсталаци и разсветлените места край горски пътища и пътеки.
Описание: Беладоната е многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище, месести разклонени корени , преминаващи в дълъг до 1м отвън сивожълт, а отвътре бял корен. Стъблото й е дебело, единично, право, дървовидно разклонено, зелено или пурпурновиолетово на цвят, достигащо на височина до 2 м. Листата на беладоната са заоблени, с неправилна форма, от горната страна голи, а от долната – слабо окосмени, тъмнозелени и с къса дръжка. Долните й листа са последователни и достигат на дължина до 20 см и на ширина до 12 см. Горните й листа са събрани по два, като единият е 3-4 пъти по-голям от другия. Цветовете на беладоната са единични, рядко двойни, с форма на камбанка, увиснали на къси дръжки в пазвите на листата и клонките. Чашката й е тръбеста, трайна, 5-делна, с дължина 7-20 mm, яйцевидна. Венчето отвън е кафяво-виолетово, а отвътре – жълто-кафяво, тръбесто с дължина 1.5-3 см и ширина 1.5-2 см, с 5 тичинки и белезникави прашници. Плодът на беладоната е лъскава, топчести, сочна, черно-виолетова ягода с кисело-сладникав вкус, достигаща 10-20 mm диаметър, с многобройни черно-кафяви, бъбрековидни семена.
Цъфти май -септември
Употреба: Най-често се използват корените и листата на беладоната. Берат се корени на добре развити растения (2-5-годишни). Те се изваждат в края на лятото или началото на есента след узряване на плодовете, измиват се, изцеждат се, нарязват се на парчета с дължина 8-10 см и се сушат на сенчесто проветриво място или в сушилня при температура не по-висока от 50оС. Изсушените корени са жълто-сиви отвън и бели отвътре, със сладникаво-горчив вкус и слабо упойващ мирис. Корените са сухи, когато при огъване се чупят. Листата на беладоната се берат по време на цъфтежа. Берат се само добре развити листа с част от дръжката, но не по-дълга от 2 см като се започва от най-долните листа. Листата се берат на няколко пъти, докато не започнат да жълтеят. Сушат се на сянка или в сушилня при температура не по-висока от 50оС. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре, светлозелени отдолу, с характерен мирис и горчив вкус.
Съдържание на елементи: Беладоната съдържа алкалоиди, гликозиди, витамин С, кумарини, танини, пектини, нишесте, захароза, фитостерин, ферменти и др.
Действие:
- лечение на болестта на Паркинсон
- при язвена болест, чревни колики, гастрит
- при бронхиална астма
- потиска слюнчената и стомашната секреция
- при бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест
- при чернодробни заболявания
- за разширяване на зениците
- при ишиас, ревматизъм, подагра
- облекчава сърцебиенето
- при морска и планинска болест
- при нощно напикаваие
- при гнойни рани и рани от изгаряне
- като противоотрова при отравяне с гъби и морфин
Странични ефекти:
Беладоната е СИЛНО отровна!
Токсичният ефект може да се прояви не само при поглъщане, но и при допир с кожата на ръцете, лицето или очите.
При предозиране предизвиква халюцинации
Да се използва САМО по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- смлян на брашно корен - употребява се при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане
- мехлем от смлян корен, смесен със свинска мас в съотношение 1:50 – за мазане при хемороиди.