Синоними: семпервивум, дебелец, дебела Мара
Разпространение:
Дебелецът расте в сухи и скалисти места на Балканския полуостров при надморска височина до 2000 м.ни пукнатини
Описание: Белоцветният дебелец е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е жлезисто-влакнесто и гъсто облистено, достигащо на височина 20 см. Приосновните му листа са разположени на безплодни издънки, събрани в розетка, достигащи на дължита 20 см и ширина 8 см, продълговати, заострени,покрити с власинки червеникани при върха листа. Стъблените му листа са приседнали, последователни, влакнести, продълговати. Цветовете на белоцветния дебелец образуват щитовидно съцветие и са разположени на върха на разклоненията. Състоят се от 10-14 зелени чашелистчета, 10-14 разперени, жълти, пухести отвън венчелистчета и двойно повече тичинки със жълти, почти голи дръжки. Плодниците му са разперени, с горен яйчник, а плодът му е многосеменна мехунка.
Цъфти юли-август.
Употреба: Използват се листата на белоцветния дебелец в прясно състояние.
Съдържание на елементи:
Белоцветният дебелец съдържа гликозиди, флавоноиди, сапонини, слузни вещества, смоли и др.
Действие:
- при лечение на изгаряния, мазоли, херпес зостер
- при ужилвания от насекоми
- при болки в ушите
- при лечение на глисти
Странични ефекти:
В големи дози сокът от листата може да предизвика повръщане.
Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- прясно изцеден сок – приема се по 1 с.л. 30 мин.преди храна 3 пъти дневно.
- като лапа