На английски: Pine
На немски: Weiss Kiefer
На френски: Pin sylvestre
На руски: Сосна лесная
Синоними: борика, белок, борина, бяла мура, чам,червен боров белок, белоборка
Разпространение: Белият бор се среща в планините на Северна и Южна Европа, а също така и в Средна Азия при надморска височина 1000-2000 м. Той расте на всякаква почва – богата или бедна на хранителни вещества, на сухи или влажни места.
Описание: Белият бор е вечнозелено, право, смолисто иглолистно дърво с конусовидна корона, достигащо на височина до 40 м и дебелина до 1,5 м. Той има силно развита коренова система състояща се от достигащ до 8 м дълбочина главен корен и разперени в кръг странични корени, които достигат до 6 м диаметър. Стеблото на белия бор в долната си част е покрито с дебела напукана сиво-кафява кора, а в горната си част кората е червеникаво-кафява до жълто-оранжева. При нараняване на кората на белия бор от ствола му изтича смола. Младите клонки на белия бор са зеленикави, а старите – сиво-кафяви и са разположени на прешлени. Листата на белия бор са твърди, сиво-зелени, игловидни, достигащи на дължина 7-10 см, с ципести люспи в основата, заоблени отвън , вдлъбнати отвътре. Те са събрани по две върху силно скъсени видоизменени клонки. Белият бор сменя листата си на всеки 2-5 години, като листата не падат едновременно. Това прави белия бор вечнозелен. Цветовете на белия бор са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки, разположени по върховете на най-младите клонки. Мъжките шишарки се състоят от много тичинки, събрани в лъжливи гроздове. Женските шишарки са яйцевидни, с червеникави месести люспи в основата, които първоначално са дребни, червени и изправени нагоре, а след опрашването се извиват надолу, разрастват се до 6-7 см и се вдървеняват. В горния край на люспите се намират семена с крилатка, които узряват през втората година.
Белият бор цъфти през май-юни.
Употреба: Използват се боровите връхчета, боровата кора и дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от боровите иглички и клонки, боровият сок, маслото от семената на белия бор.
Боровите връхчета се берат в края на зимата и началото на пролетта преди цъфтежа на белия бор като се внимава дължината им да не е по-голяма от 5 см и да не са по-дебели от 4 мм. Сушат се на проветриво място на сянка или в сушилня при 40оС. Изсушените борови връхчета имат розово-кафяв цвят, приятна миризма и горчив вкус.
Съдържание на елементи: В белия бор се съдържа етерично масло, танини, смолисти, горчиви и дъбилни вещества, витамини С, В, К, Е, каротин, минерални соли, протеини, тлъсто масло.
Действие:
- при белодробни заболявания
- при простуда
- при подагра
- противовъзпалително
- разширява кръвоносните съдове
- разтваря камъните в бъбреците и пикочния мехур
- при ишиас
- при хемороиди
- при кожни болести
- при възпаления на жлъчните канали
- при ревматизъм
- при анемия
- в промишлеността
- в строителството
Странични ефекти:
Да не се използва от епилептици, хипертоници, бременни и кърмачки
Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- боров мед – 90 бр. борови връхчета или зелени шишарки се заливат с 1 л.вода и се варят до омекване, прецежда се, оставя се да престои 24 ч., добавя се 1 кг захар на 3 ч.ч. извлек, вари се до получаване на подходящата гъстота. Приема се по 2 с.л. преди храна.
- извлек – 100 гр борови връхчета се заливат с 2,5 л вода, оставя се да ври, докато водата остане 0,5 л , прецежда се докато е още гореща, прибавя се 250 гр небетшекер, разбърква се добре, след изстиване се прибавят 250 гр мед. Приема по 1 каф.ч. преди храна 3 пъти дневно.
- извлек – 1 с.л.борови връхчета се заливат с 600 мл вода, вари се 10 мин, прецежда се и се подслажда с мед. Пие се по 1 вин.ч. преди храна 4 пъти дневно.
- извлек от борови листа – 2-3 с.л. ситно нарязани листа се заливат с 1,5 л. вряла вода, прибавя се сокът на ½ лимон, оставя се да престои 12 часа, прецежда се и се пие през деня вместо вода.