На английски: Pheasant’s eye
На немски: Frühlings-Adonisröschen
На френски: Adonis de printemps
На руски: Горицвет весенный, Черногорка
Синоними: гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта котка, жълта свиларка, жълтоцвет, кучи божур, овче око, отравниче, пролетен гороцвет, зайчи мак, кукувиче око, слети коса, опадикос
Разпространение: Горицветът се среща в Европа, Кавказ и Сибир. Той расте на варовити почви, по сухи, каменисти поляни, ливади, пасища и разредени гори при надморска височина до 1000 м. У нас горицветът се среща главно в Североизточна, Северна и Западна България.
Описание: Пролетният горицвет е медоносно многогодишно тревисто растение. Той има хоризонтално или полегнало многоглаво късо, но дебело коренище с многобройни чернокафяви до черни корени. От това коренище израстват множество прави прости или само във връхната част стъбла, покрити с власинки. Стъблата на пролетния горицвет са гъсто облистени, в основата обвити от кафяви ципести люспи и достигат на височина 30-40 см. Листата на горицвета са последователно разположени. Те са без дръжки, заострени, пересто нарязани, с теснолинейни целокрайни дялове. Приосновните и средните му листа обгръщат стеблото. Стъблените му листа са приседнали, пересто разделени с 1-2 см дълги и 1 мм широки целокрайни дялове. Цветовете на пролетния горицвет са едри, златистожълти, изправени, единично разпложени в диаметър 4-5,5 см на върха на стеблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5-8 бр., зеленикави, яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, достигащи на дължина 12-20 мм и на ширина 12 мм. Венчелистчетата са 10-24 бр. ярко жълти, продълговато елиптични неравномерно назъбени в горната си част, достигащи на дължина 20-25 мм и на ширина 5-12 мм. Цветовете на пролетния горицвет имат множество спирално разположени голи жълти тичинки с дълги дръжки и жълти плодници. Плодът на пролетния горицвет е зеленикав, овален, съставен от 30-40 гъсто разположени къси, набръчкани, влакнести, орехчета, достигащи на дължина 3,5-5,5 мм и на ширина 3 мм и много горчив.
Цъфти през март —май.
Употреба: Използва се цялата надземна част на пролетния горицвет, отрязана на 20 см от върха, събрана от началото на цъфтежа до образуванато на първите зелени плодчета. Брането трябва да се извършва в сухо време след вдигането на росата, като се внимава събраната листна маса да не се мачка.Суши се на сянка в проветриви помещения или в сушилня при темпертура до 40оС. Изсушеният пролетен горицвет е светлозелен, с цветове, запазили естествения си златистожълт цвят , с горчив вкус и без мирис и при огъване да се чупи.
Съдържание на елементи: В пролетния горицвет се съдържат гликозиди, флавоноиди, адонид, сапонини, аконитова киселина, фитостерин, холин, смолисти вещества и др.
Действие:
- при сърдечна недостатъчност
- разширява коронарните съдове
- при сърдечна невроза
- при епилепсия
- успокоява нервната система
- увеличава количеството на отделяната урина
- при атеросклероза
- понижава кръвно налягане
- при болки и подуване на стомаха и червата
Странични ефекти:
Пролетният горицвет е силно отровно растение
Да се прилага САМО по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- запарка – 1 с.л.ситно нарязан изсушен пролетен горицвет се залива с 400 мл вряла вода, оставя се да престои 2 ч., прецежда се и се приема преди грана по 1 с.л. 3 пъти дневно.
Запарката да се съхранява на хладно и защитено от пряка слънчева светлина място.