На английски: Ginger
На немски: Ingwer
На френски: Gingembre
На руски: Имбирь
Синоними: исиот, зинжифил, гингер
Разпространение: Джинджифилът расте във влажни тропически и субтропически гори на Югоизточна Азия, а впоследствие е култивиран в Индия, САЩ, Югоизточна Африка. Понастоящем не се среща като диворастящо растение.
Описание: Джинджифилът е многогодишно тревисто растение, достигащо на височина 1 м. Той има масивно грудковидно, разклонено, с множество израстъци коренище с диаметър до 3 см, достигащо на дължина 20 м. Стеблото му е изправено и достига на височина 20-25 см. Листата на джинджифила са продълговати, тесни, островърхи, срещуположни, достигащи на дължина 18 см и дебелина 2 см. Влагалищата на листата обвиват плътно стеблото, образуващи лъжливо стебло. Цветовете на джинджифила растат на отделно от листата стебло, образуващи гъсти многоцветни класовес дължина до 8 см. Чашката им е 3-зъба, тръбеста, ципеста. Прилистниците са с прозрачни краища, а цветчетата са жълто-зелени или виолетово-кафяви. Плодът на джинджифила е многосеменна тригнездна кутийка.
Цъфти през лятото.
Употреба: Използват се корените на джинджифила или етеричното масло, получено от джинджифила. Използват се млади издънки на основния корен. Измиват се, маха се кората и се суши на слънце, в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 60оС.Изсушените корени са белезникаво-жълти, плоски, с приятен характерен аромат и парлив вкус. Етеричното масло от джинджифила е зеленикаво, гъсто, със силен характерен аромат и се получава чрез дестилация на корените на джинджифила – пресни или изсушени.
Съдържание на елементи: В джинджифила се съдържа етерично масло, протеини, липиди, лецитин, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли, танини, полизахариди, флавоноиди, аминокиселини, витамини С, В1, В2 и А, соли на магнезий, фосфор и калций и др.
Действие:
- антиоксидант
- регулира храносмилането
- при простуда, кашлица, възпалено гърло
- против повръщане при бременност, химиотерапия и морска болест
- при хемороиди
- понижава нивото на холестерола и триглицеридите
- при парадонтоза
- антибактериално
- при болезнена менструация
- антидепресант
- при очни заболявания
- при ревматоиден артрит
- стимулира обмяната на веществата
Странични ефекти:
Възможно е поява на алергична реакция
Да не се използва при бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания, сърдечно-съдови проблеми, мозъчни тумори
Да се приема само по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- отвара – 1 ч.л. ситно нарязани корени се вари в 500 мл вода в продължение на 5 мин., прецежда се и се пие хладка преди храна по 100 мл 3 пъти дневно.
- запарка - 1/2 ч.л. ситно нарязани корени се залива с 500 мл вряла вода, оставя се да престои 5 мин., прецежда се и се пие на малки глътки няколко пъти дневно.
- мед – в 250 гр. пчелен мед се слагат 2 ч.л. смлени корени от джинджифил, разбърква се добре и се приема по 1 равна ч.л. 3-5 пъти дневно.
Имам един въпрос -защо е забранена консумацията му при жлъчни и чернодробни проблеми “??