Синоними: балканска звезда, лъвско краче
Разпространение: Защитено високопланинско растение, от което са известни над 20 вида. Расте върху варовити почви. В Европа се срещат само два вида. Еделвайсът е расте на труднодостъпни места и скални пукнатини в Пиринеите, Алпите, Апенините, Карпатите, на Балканския полуостров, в Хималаите и Сибир при надморска височина около 2800 м. Издържа на екстремни метеорологични условия – ниски температури и сурови зими. Най-рядките видове по света са от Еверест и от Хималаите. У нас расте само един вид, естествено разпространен по високопланински поляни, ливади, сухи каменисти места на силикатен терен в Пирин, Средна Стара планина и Мальовишкия дял на Рила при надморска височина над 1700 м. Вирее най-добре в райони с по-хладно лято.
Описание: Еделвайсът е многогодишно тревисто растение, което образува плътни, сиво-бели туфи, с презимуващо коренище с дълбок, централен, неразклонен корен. Освен това еделвайсът има разклонено пълзящо коренище и многобройни къси, полегнали и вкореняващи се издънки, завършващи с розетки от листа. Те прилепват плътно към почвата и са с малка височина, което дава възможност за припокриване на различни форми на терена. Еделвайсът цъфти през Юни-Август. Стъблото на еделвайса е туфесто, с височина 15-20 см и ширина 20-30 см, покрито с гъсти сребристи власинки, които го правят бяло, пухкаво и нежно. Листата му са силно стеснени, събрани в приосновна розетка, прикрепени към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. В края на неразклоненото стъбло са разположени цветовете, които са събрани в съцветие кошничка, а няколко такива кошнички образуват „цвета” на еделвайса. Отстрани „цветовете” на еделвайса са заобиколени от тесни прицветни листа, които му придават характерната звездовидна форма. В средата на съцветието са разположени тръбестите двуполови цветове с недоразвит завръз и изпълняващи функцията на мъжки цветове, носители на жълти тичинки. По края на съцветието са разположени нишковидните бели женски цветове. Тъй като еделвайсът е изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи, власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и по този начин се намалява изпарението на вода от листата почти наполовина и едновременно с това се намалява поглъщането на слънчевата топлина. Цветовете на еделвайса приличат на звездички с 10-12 листенца, които са наредени в кръг. Това са стъблести листа , а не цветни. При разглеждането им под микроскоп или с лупа, ще видим, че са покрити със сребристи власинки, които са така усукани и сплетении, че маскират зеления цвят на листата. Това са мъртви клетки с въздушни кухини, които при отразяване на светлината, изглеждат сребристобели. Цветовете на еделвайса са с различна окраска – ако еделвайсът расте на сенчесто място, той ще се обагри в кремав цвят, а ако е изложен на директна слънчева светлина той добива зеленикаво-сив оттенък. Цветовете могат да се режат. През есента растението образува розетки от листа, които презимуват и на следващата година започват да цъфтят и дават начало на нови розетки, а самите те изсъхват. Най-добре се размножава през пролетта и есента чрез делене на кореновата туфа, от млади розетки.
Употреба: Използват се цветовете на растението, като се отрязва се цялата надземна част по време на цъфтежа. Събраната билка се суши в сухи, проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°C.
Действие:
- при болести на горните дихателни пътища
- при заболявания на сърцето
- за прочистване на кръвта
- при обезводняване
- при стомашно-чревни проблеми
- възпаление на жлъчката
Странични ефекти:
Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Приложение:
- комбиниран с други билки чай – Прави се смес от по 10гр цвят от бъз, хвощ и коприва и по 5гр еделвайс и санталово дърво. 2 препълнени ч.л. от сместа се заливат с 250мл вряща вода. Запарват се в продължение на 10мин и се прецеждат. Отварата се пие неподсладена.