На английски: Common melilot, field melilot
На немски: Echter Steinklee
На френски: Melilot officinale
На руски: Донник лекарственный
Синоними: едра еньовка, еньовче, едър звездел, зубровка, медна детелина, церителна детелина, жълто биле, жълто цвете, конско ребро, трилистник, медовен трилистник, медовен трилистник, конаги, комоника, куманига, кумуника, лекарска куманига
Разпространение: Жълтата комунига расте по влажните тревисти места, като плевел из посевите и изоставените места в цяла Европа при надморска височина до 1000 м
Описание: Жълтата комунига е двугодишно сухо- и студоустойчиво тревисто растение със силно разклонен белезникав корен. Тя има възходящо или изправено, леко ъгловато, силно разклонено от основата си стебло, покрито с редки власинки в горната си част и достигащо на височина до 200 см. Листата на жълтата комунига са последователни, триделни, прикрепени на дълги дръжки, покрити с власинки от долната си страна, продълговато елипсовидни, неравномерно назъбени по ръба и с по два целокрайни шиловидни прилистника. Цветовете й са събрани в редки гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа, достигащи на дължина до 7 мм, с жълто, съставено от 5 нееднакви листчета венче. Плодът на жълтата комунига e жълто-кафява напречно набраздена шушулка с едно заострено към върха семе и узряващ през август.
Цъфти юни-септември.
Употреба: Използват се връхните стебла с листата и цветовете, събрани от май до август. Отрязват се стръковете с дължина 15-20 см от върха на стъблото и се сушат на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 350С. Цветът на изсушените цветчета е жълт, а на листата – зелен. Изсушената билка има приятен мирис на сушено сено и солено-горчив вкус.
Съдържание на елементи: В жълтата комунига се съдържат кумаринови глюкозиди, флавоноиди, слузни, смолисти и дъбилни вещества, холин, танини, етерично масло, минерални соли и др.
Действие:
- потиска централната нервна система
- действа сънотворно при безсъние
- действа нервноуспокоително хистерия и климактерични смущения
- противовъзпалително
- премахва спазмите при катари на горните дихателни пътища
- при болки в пикочния мехур и бъбреците
- при чревни болки и метеоризъм
- при повишена съсирваемост на кръвта
- при мигрена и главоболие, дължащо се на високо кръвно налагане
- при гнойни рани и циреи
- за увеличаване на млякото у кърмачките
- при недостатъчна и болезнена менструация
- при отоци от всякакъв произход, подагра
- за лечение на разширени вени, на хемороиди
- за лечение на исхемична болест на сърцето
- против сухотата в устата след медикаментозно лечение или след облъчване
- при възпаление на средното ухо и течение от ушите
- регенеративно действие при частично оперативно премахване на част от черния дроб.
Странични ефекти:
При високи дози билката е токсична
Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- запарка за вътрешно приложение – 1 с.л. билка се залива с 400 мл вряла вода, оставя се да престои 30 мин, прецежда се и се приема по 120 мл 15 мин преди храна 3 пъти дневно.
- запарка за външно приложение – 2 с.л. билса се заливат с 500 мл вряла вода, оставя се да престои 20 мин в добре затворен съд и се прецежда. Запарката се употребява студена
- спиртен извлек - 1 с.л. ситно нарязана прясна билка се слага в бутилка, залива се с 300 мл. спирт или домашна ракия, и се оставя да престои 15 дни.
- маслен извлек - Свежи цветове се поставят в бутилка, заливат се със зехтин на 2 пръста над цветовете и се оставя 14 дни на слънце, прецежда се и се съхранява на тъмно и хладно място.