На английски: Lime, Linden
На немски: Silberlinde
На френски: Tilleul
На руски: Белая липа, Серебристая липа
Синоними: бяла липа, сребриста липа
Разпространение: Сребролистната липа е разпространена в умерения пояс на северното полукълбо – Централна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия и източната част на северна Америка У нас най-широко разпространена е сребролистната липа. Расте се в смесени широколистни гори и храсталаци, предимно на сухи почви при надморска височина до 400-1500 м. Понася добре по-силна слънчева светлина. Сребролистната липа достига своята преклонна възраст на около 300 години. Сребролистната липа се отличава с устойчивостта си на замърсяване на въздуха с различни вредни газове и затова често можете да я срещнете до улиците в селищата.
Съществуват още 2 вида липа – дребнолистна и едролистна, но те са по-слабо разпространени у нас – отглеждат се като декоративни дървета.
Описание: Сребролистната липа е листопадно дърво с пирамидална, гъста корона, достигащо 30 м височина, имащо изправени клони. Кореновата система на липата е развита както в дълбочина, така и повърхностно като дава множество издънки. Младата кора на липата е пепелява , а старата е тъмносива, с надлъжни пукнатини, дълбоки до 3 cm. Листата на липата са последователни, прости, дълги до 10 см, широки 4-12 cm, с дълги до 6 см дръжки, със заострен връх, закръглено сърцевидни, тъмнозелени от горната страна и сребристо-бели, покрити с власинки, от долната. Цветовете й са двуполови, дребни, много ароматни, събрани обикновено 5-10 цветчета в едно щитовидно съцветие на дръжка, срастнала с прилистник, покрит с белезникави власинки. Чашката е 5-листна е белезникава до жълто-зелена, а венчето – светложълто, 5-листно, с многобройни тичинки и конусовиден плодник. Плодът е едносеменно орехче с твърда, вдървена обвивка, с 4 силно изпъкнали надлъжни ребра и покрито с гъсти власинки. Плодовете узряват през октомври.
Сребролистна липа цъфти през юни-юли.
Употреба: Използват се цветовете от липата , които се събират по време на цъфтежа (юни-юли). Цветовете се събират, когато повече от половината са разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят. Берат се с ръка, заедно с присъцветния лист. Цветовете не трябва да се мачкат, защото при сушене потъмняват. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С, докато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсушената билка е със зеленикаво-жълти цветове и жълто-зелени прицветници, с приятна миризма и сладникав вкус. Да се съхранява на сенчесто и проветриво място.
Съдържание на елементи: Цветовете от липа съдържат етерично масло, флавоноиди, слузно вещество, танини, аскорбинова киселина, гликозиди, агликони, сапонини, провитамин А, витамин С, дъбилни вещества, горчиви вещества, захари и восък.
Действие:
- при остри катари на горните дихателни пътища
- има потогонно действие
- има диуретично действие
- при бъбречни заболявания
- при заболявания на пикочните органи
- при заболявания на гърлото, устната кухина и зъбобол
- при изгаряния
- при кожни обриви
- при ставни болки
- при възпалени хемороиди
- при виене на свят
- при главоболие, епилепсия, хистерия
- срещу косопад.
- в ароматерапията, козметиката
Странични ефекти:
Хората, страдащи от сезонни алергии да бъдат особено внимателни.
Приложение:
- запарка – 1 с.л. ситно нарязан липов цвят се залива с 250 мл вряла вода. Оставя се да престои 20 минути, прецежда се и се пие гореща.
- липов цвят, накиснат в съотношение 1:10 в червено вино за 8 часа се препоръчва при анемия
- отвара с оцет – 1 с.л. ситно нарязан липов цвят се залива с 250 мл врял оцет. Оставя се да престои 20 минути, прецежда се и след измиване на косата се изплаква с отварата.