На английски: Comfrey
На немски: Beinwurz, Schwarzwurz
На френски: Consoude, Langue de vache
На руски: Окопник аптечный
Синоними: зарасличе, зараст,чернокос, див тютюн, черен корен, черно коренче, мазен корен, страстник, голям кокеш, голяма черна стомахоглътка, мазало,самодивско мазниче
Разпространение: Черният оман е разпространен в Европа. Расте по влажни ливади мочурливи места и полски синори, край реки, в гористи места, край огради и по сметища, като бурен из низините и предпланинските области из цяла България. Растението е силно студоустойчиво и не понася засенчване.
Описание: Черният оман е многогодишно тревисто грубовлакнесто растение, достигащо на височина 50-100 см. Черният оман има късо, черно, вертикално коренище, с дълги, дебели и разклонени корени с дължина до 30 см и вретеновидна форма. Многогодишният корен отвън е тъмнокафяв до смолисточерен, а отвътре бял до жълтеникав, с дебелина на палец, при нарязване е много слузест, направо мазен на пипане. Стъблото е дебело, изправено, разклонено в горната си част, ръбесто, кухо, грапаво и силно окосмено, достигащо до1м височина. Листата са последователни, с дължина 10 -15 см, елипсовидни, едри. Долните листа са по-едри, стеснени в крилата дръжка, а горните са по-дребни, седящи по цялата дължина на междувъзлията. Листата са силно окосмени отдолу и слабо окосмени отгоре. Цветовете са събрани в спирални гроздовидни съцветия на звънчевидни дръжки. Цветовете са лилави, по-рядко розово-виолетови и бели, при разцъфване цветовете са лилави, а по-късно става светлосини. Венчето има тръбовидна, звънчеподобна форма, като на върха си е разделено на пет части с 5 тичинки. Плодът при узряване е сух и се разпада на 4 черни, гладки, лъскави, подобни на орехчета. Медоносно растение.Цъфти от май до юли.
Употреба: Използват се листата и корените
Листата се берат преди и по време на цъфтенето още от първата година на засаждането, на няколко пъти през вегетацията, като се започва от най-долните. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 40оС. Използват се корени на 2-3-годишните растения, събрани напролет преди да започне развитието – през март, или наесен след увяхването на надземната част – от септември до декември. Извадените корени се измиват, оставят се да се отцедят, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв до смолисто-черен цвят отвън и бял до бледожълт цвят отвътре, с гладък лом, без миризма и със сладникаво-слузест вкус.
Съдържание на елементи: Корените съдържат алантоин, алкалоиди, нишесте, танини, слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, холин, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени, калций, витамин В12, етерично масло.
Действие:
- улесняване заздравяването на рани, при циреи
- при костни възпаления и счупвания – подагра, ревматизъм
- при стомашна и дуоденална язви
- при язви от разширени вени
- при диарии, дизентерия
- при кръвоизливи – маточни и белодробни
- при нараняване на устната лигавица и пародонтоза
- при възпаление на горните дифателни пътища – кашлица, бронхит, туберкулоза
- при кожни обриви, абсцес, акне, циреи, ухапвания от насекоми
- понижава кръвното налягане
- понижава кръвната захар
- против уплътнявания в гърдите на кърмачките
- за предпазване от злокачествени образувания
Странични ефекти:
ОТРОВНО! Билката съдържа силнодействащи вещества! Да не се употребява продължително време и да не се предозира!
Да се употребява само по лекарско предписание и под лекарски контрол!
Приложение:
- отвара за компреси и промивки – 2 с.л. изсушени корени се заливат с 200 мл вода, вари се 10 мин и се оставя да престои 20 мин
- отвара за пиене – 1 с.л. ситно смлени корени се заливат с 500 мл вода и се оставят да се варят 5 мин. Прецедената отвара се пие преди храна по 1 вин.ч. 4 пъти дневно.
- пресни настъргани корени се използват при изгаряния, уплътнявания в гърдите на кърмачките и други наранявания, чай от корени
- лапа – Добре изсушени корени се смилат ситно и в чаша с много гореща вода и няколко капки готварско олио се разбъркват бързо на каша, намазва върху ленена кърпа, както е топла.
- тинктура - предни корени от черен оман се измиват, нарязват се на дребно и се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото. Отгоре се заливат с някаква плодова ракия, която да покрива корените и се оставят 14 дни да престоят на слънце.
- мехлем – 4-6 пресни и измити корени от черен оман се нарязват на много ситно и се запържват леко в 250 г бяла свинска мас, оставят се да пренощуват, на следващия ден се затоплят, прецеждат се през кърпа, пресипва се в кутийки и се съхранява в хладилник.