http://www.bilkitebg.eu

На английски: Chicory, wild succory

На немски: Zichorie, Wegwart

На френски: Cichoree, cichoree sauvage

На руски: Цикорий

Синоними: цикория, дива цикория, млечка, синя млечка,  бърдоква, дива бордоква, бърдовка, гвачка, дива радикa, дъвка, кучешка дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок, свинок маясъл, метлянка, горчивка, горчивица, водопийка, модрика, гола мома, жиловика, маясълчи, недопийка, зидибази, хиндипа

Разпространение: Синята жлъчка разпространена като диворастящ вид в районите с умерен климат както в Европа, така и в Америка и Азия. Синята жлъчка е студоустойчива и изисква прохладен, влажен климат. Среща се навсякъде из равнините, предпланините и ниските части на планините, до 1200 м надморска височина. Расте върху бедни на хранителни вещества почви по сухи тревисти места  край ливадите и пътищата, като плевел в окопните култури, по изоставени, необработвани и буренясали места край пътища, ж.п. линии и стърнища в цялата страна.

Описание: Синята жлъчка е многогодишно тревисто растение. През първата година образува кореноплод и листна розетка, през втората – цветоносно стъбло. Стеблото на синята жлъчка е голо, жилаво, с височина 30-120 см, ръбесто, изправено, слобо разклонено на върха и покрито с власинки. Коренът е месест, вретеновиден, неразклонен, с дебелина 4-5 см и белезникаво-кафяв на цвят. Приземните листа на синята жлъчка са целокрайни, големи, тъмнозелени, пересто нарязани, разположени във вид на розетка, покрити с власинки и имат  приятен горчив вкус. Стъблените листа са продълговати, ланцевидни, назъбени и обхващащи стеблото. Цветовете са езичести, светлосини, по-рядко бели или розови, събрани в кошничка с диаметър 3-4 см, с 5 тичинки и около 3 пъти по-дълги от обвивните листчета. Разположени са на къси дръжки върха на стъблото. Обвивката на цветните кошнички се състои от два кръга листчета, като вътрешните са 2-3 пъти по-къси от външните. Плодът е сиво-жълт, яйцевиден, с 5 недобре оформени ребра и коронка от 1-2 реда дребни люспици. Семената на цикорията са дълги 2-3 мм, ръбести, кафяви. Всички части на растението при прекършване отделят млечен сок. Синята жлъчка цъфти през периода от юни до септември, по-рядко до октомври. Синята жлъчка е медоносно растение.

Употреба: Използват се корените и стръковете от синя жлъчка. Стръковете и цветовете на синята жлъчка се събират през юли и август по време на цъфтежа. Събират се стръкове, отрязани на 30 см. от върха надолу. Добре е да се берат в хладните часове на деня, когато съдържанието на биологично активните вещества е най-високо. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40^оС. Изсушените стръкове имат белезникав цвят,  а цветовете син,  без мирис и със леко горчив вкус. Корените на синята жлъчка се вадят наесен, когато надземните части започват да увяхват и семената опадат. Избират се добре развити растения, като е добре корените да се вадят след дъжд, когато почвата е мека. Корените се измиват бързо, по-едрите се нарязват парчета и се сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50^оС. Изсушените корени са сиво-кафяви отвън и бели или жълтеникави отвътре, без миризма и с горчив вкус.

Съдържание на елементи: Кореноплодите са богати на инулин, фруктоза и интибин, холин, левулин,  растителни мазнини, ензими, етерични масла, смолисти вещества, дъбилни и белтъчни вещества и др. В млечния сок се съдържат горчиви сесквитерпенови лактони, а също каучук, тараксастерол. Листата съдържат инулин, горчиви вещества и др. Младите листа са богати на витамините В и С. В цветовете се съдържа гликозида цихорин.

Действие:

-          благоприятства процесите в черния дроб и жлъчката, помага срещу жълтеница и проблеми с далака

-          при храносмилателни проблеми и стимулиране па храносмилането

-          стимулира апетита

-          притежава газогонни, диуритични, слабителни и тонизиращи свойства

-          при гастрит, , язва на стомаха,  липса на апетит, запек

-          при подагра и ревматични болки

-          благоприятства жлезистите органи

-          противовъзпалителен ефект

-          хронични бъбречни възпаления, пясък и  камъни в бъбреците и жлъчния мехур

-          при кожни обриви, цирей

-          стимулиране обмяната на веществата

-          смъква кръвната захар

-          подобрява работата на сърцето, при бодежи в гърдите

-          при кашлица, треска

-          при болезнена менструация

-          при хемороиди

-          успокоява централната нервна сиситема

Странични ефекти:

Да се използва по лекарско предписание и  под лекарски надзор

Приложение:

-          От корена се получава приятен заместител на кафето

-          отвара – 2 ч.л. стрити сушени стръкове или 1 ч.л. стрити сушени корени се заливат с 250 см³ вряла вода. Вари се 10 мин. Пие се преди храна по 1 вин. чаша. Дозата се изпива за 1 ден. Подслаждането трябва да е минимални, за да се получи максимална полза от горчивите съставки.

-          настойка от цвят в зехтин (1:10)

-          запарка – 2 ч.л. ситно нарязан корен се залива с 200 мл. вряла вода, вари се 5 мин и се оставя да кисне до изстиване. Пие се преди храна 3 пъти дневно. Дозата се изпива за 1 ден.

-         маслен извлек със зехтин – рано сутрин се набират цветове от синята жлъчка,  напълва се с тях стъклено шише догоре и се залива със зехтин. Оставя се на престои 40 дни на слънце. Съхранява се при стайна температура без да се прецежда.