На английски: Common centaury
На немски: Tausendgiildenkraut
На френски: Petite centauree
На руски: Золототнсячник зонтичньш
Синоними: червена жлъчка, китка, китчица,трескавиче, горчило, горчивка, бабино биле, бабиче, обикновен червен кантарион, червено которонче, червено калъчово, посечниче, трескаво биле, червена звъника
Разпространение: Расте по сухи, каменисти и тревисти места, ливади и горски поляни в Европа(без крайните северни части), Северна Африка и Азия с надморска височина до 1600 метра. Пренесен е и в Северна Америка.
Описание: Едногодишно или двугодишно тревисто растение с тънък корен и множество коренчета. Стъблото е изправено, ръбесто, с височина до 50 см, разклонено само в областта на съцветието, голо. Клонките са сбити. Листата са дълги 15-30 мм, срещуположни, елипсовидни, целокрайни, със странични жилки. Приосновните листа са дълги 5-20 мм и образуват розетка от обратно яйцевидни, стеснени към основата си листа, прикрепени за стъблото на къси дръжки. Цветовете са розово-червени, дълги около 1 cm, събрани в рехави или гъсти щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката (с дължина 1/2-2/3 от дължината на венчето) и венчето (розово или розово-пурпурно, рядко жълто или бяло) са петделни и сраснали в дълга тръбица с 5 тичинки, които са прикрепени в горната част на венечната тръбица. Плодът е по-дълга от чашката, многосеменна цилиндрична кутийка, с разположени по шевовете многобройни, дребни семена. Цъфти от юни до септември . Плодовете узряват юли-септември и имат силно горчив вкус.
Употреба: Използват се цветовете на билката, набрани в началото и по време на цъфтежа през юни – август. Отрязват се на около 15-20 см от върха с остър нож. Брането се извършва в сухо време. Стръковете се поставят рехаво, без да се притискат, с цветовете в една посока. Почистват се от попаднали други растения, прецъфтели стръкове. Стръковете се навързват на китки с по 10-15 броя стръка във всяка китка като се връзват със стъбла от същото растение. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40оС.
Съдържание на елементи: Растението съдържа горчивите вещества свертиомарин, генциофлавин, генцианидин; флавоновият глюкозид центауреин, горчиви гликозиди от групата на секоиридодите, алкалоиди, флавоноиди, аскорбинова и олеанолова киселина, никотинова киселина, амарогенин, етерично масло, витамин C.
Действие:
- една от най-добрите детоксикиращи билки
- при лечение на анемия и възстановяването на организма след болестта
- при лечение на жлъчна недостатъчност, проблеми с далака, черния дроб
- при запек с газове
- възбужда апетита, тонизира стомаха, засилва отделянето на стомашен сок и подобрява храносмилането.
- регулира кръвната захар
- при някои кожни заболявания
- при бавно зарастващи рани.
- за лечение на малария
- против глисти
- при слабо зрение
- при маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, оскъдна или липсваща менструация
Странични ефекти:
Не се препоръчва при язва на стомаха
Не се препоръчва за бременни жени, тъй като може да предизвика контракции
В големи дози може да промени въздействието на някои лекарства, ако се взема едновременно с тях.
Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор
Приложение:
- тинктура - накисва се 100 гр. прясна или изсушена билка в 400-500 мл. алкохол и се оставя да престои 2 седмици. Преди да се използва, да се прецеди
- запарка – 1 ч.л. от билката се запарват в 200 мл. вода. Пие се 30 мин. преди хранана 3 пъти дневно
- извлек с вино – накисват се 60 гр. от изсушената билка в литър вино и се добавят 1-2 с.л. мед. След 2 седмици сместа се прецежда, държи се на хладно. Пият се по 2 с.л. преди храна.