http://www.bilkitebg.eu

Синоними: свирчовина, свирчок, дървенист бъз,  бозик, бъзуняк, драмбъз, трънбъз, селешник,  мимер,  абуд, бъзлей, абът, низко бъзе, див бъз, бъзак, чер бъз, дрянбъз, мъжки бъз, питом бъз, замбак, бойзан, бозлят

Разпространение: Черният бъз е разпространен в Европа, Западна Азия. Вирее на влажни, сенчести места, в горите, покрай огради, из храсталаци и градини до 1500 м надморска височина.

Описание: Черният бъз е разклонен храст или дърво, достигащ височина 3-10 м, имащ силно развита коренова система. Стъблото и клоните са сиво-кафяви, с бяла суха и шуплеста сърцевина, тънка грапава кора, и светли лещанки по нея. Листата са с дължина до 35 см, срещуположни, нечифтоперести, с 3-7 листчета, продълговати, заострени и назъбени по края, слабо окосмени. Цветовете са нежни, жълтеникаво-бели, дребни, събрани в щитовидни съцветия с диаметър до  20 см на върха на цветоносните клонки. Венчето е петделно, чашката е петзъбна, с 5 тичинки и жълти прашници. Плодът е черно-виолетова сферична, сочна ягода с диаметър 5-6 mm, най-често с 3 кафяви продълговати семена.  Цъфти през май-юни.

Употреба: Използват се всички части на черния бъз: кора, цвят, листа, плод, корени. Добре е да се събират в сухо време рано сутрин, когато още има роса. Кората се обелва при започване на сокодвижението – през март. В зависимост от дебелината на кората се нарязва на малки парчета. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45⁰С. Цветовете на черния бъз се берат преди пълното им разцъфтяване – през май-юни. Берат се целите съцветия. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 °С. След изсушаване цветът се оронва от дръжките като се получава прашец със същия цвят, блудкав на вкус, със слаб сладникаво-слузест аромат. Листата се берат през време на цъфтежа , когато са напълно развити.  Отрязва се целият лист и от дръжката се откъсват съставните листчета. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40^оС.  Плодът на бъза се бере при пълното му узряване заедно с общата дръжка през август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 50⁰С. Корените се вадят наесен след узряването на плода – през ноември или напролет преди развитието на растението – през март, измиват се добре, наразват се по дължина или на тънки колелца. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40⁰С.

Съдържание на елементи: антицианови съединения, флаваноиди, пектин, целулоза, гликозидните вещества, минерали, микроелементи, витамини В, С, каротин, желязо, аминокиселини, ябълчена и винена киселина, танини, слузни вещества, етерично масло, смоли

Действие:

-          при простудни заболявания

-          при стомашно-чревни заболявания

-          при възпаление на горните дихателни пътища и простуда

-          възпаление на бъбреците, пикочния мехур и простатата

-          при импотентност

-          хемороиди

-          подагра, ревматизъм

-          при високо кръвно налягане

-          при кожни обриви

-          регулиране на обмяната на веществата

-          при болки в гърба, лумбаго, ишиас

-          при затлъстяване

Странични ефекти:

Да не се приема вътрешно от бременни жени и кърмачки.

Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно.

 Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор

Приложение:

- запарка от цветовете  -   2 ч.л. сухи цветове се заливат с 250 мл вряла вода. Оставя се да престои 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки.

- воден извлек

- сироп от цветовете