http://www.bilkitebg.eu

На английски: Comfrey

На немски: Beinwurz, Schwarzwurz

На френски: Consoude, Langue de vache

На руски: Окопник аптечный
Синоними: зарасличе, зараст,чернокос, див тютюн, черен корен, черно коренче, мазен корен, страстник, голям кокеш, голяма черна стомахоглътка, мазало,самодивско мазниче

Разпространение: Черният оман е разпространен в Европа. Расте по влажни ливади мочурливи места и полски синори, край реки, в гористи места, край огради и по сметища, като бурен из низините и предпланинските области из цяла България. Растението е силно студоустойчиво и не понася засенчване.

Описание: Черният оман е многогодишно тревисто грубовлакнесто растение, достигащо на височина 50-100 см. Черният оман има късо, черно, вертикално коренище, с дълги, дебели и разклонени корени с дължина до 30 см и вретеновидна форма. Многогодишният корен отвън е тъмнокафяв до смолисточерен, а отвътре бял до жълтеникав, с дебелина на палец, при нарязване е много слузест, направо мазен на пипане. Стъблото е дебело, изправено, разклонено в горната си част, ръбесто, кухо, грапаво и силно окосмено, достигащо до1м  височина. Листата са последователни, с дължина 10 -15 см, елипсовидни, едри. Долните листа са по-едри,  стеснени в крилата дръжка, а горните са по-дребни, седящи по цялата дължина на междувъзлията. Листата са  силно окосмени отдолу и слабо окосмени отгоре. Цветовете са събрани в спирални гроздовидни съцветия на звънчевидни дръжки. Цветовете са лилави, по-рядко розово-виолетови и бели, при разцъфване цветовете са лилави, а по-късно става светлосини. Венчето има тръбовидна, звънчеподобна форма, като на върха си е разделено на пет части с 5 тичинки. Плодът при узряване е сух и  се разпада на 4 черни, гладки, лъскави, подобни на  орехчета. Медоносно растение.Цъфти от май до юли.

Употреба: Използват се листата и корените

Листата се берат преди и по време на цъфтенето още от първата година на засаждането, на няколко пъти през вегетацията, като се започва от най-долните. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 40^оС. Използват се корени на 2-3-годишните растения, събрани напролет преди да започне развитието – през март, или наесен след увяхването на надземната част – от септември до декември. Извадените корени се измиват, оставят се да се отцедят, по-дебелите се наряз­ват и се сушат на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв до смолисто-черен цвят отвън и бял до бледожълт цвят отвътре, с гладък лом, без миризма и със сладникаво-слузест вкус.

Съдържание на елементи: Корените съдържат алантоин, алкалоиди, нишесте, танини, слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества,  холин, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени, калций, витамин В12, етерично масло.

Действие:

-          улесняване заздравяването на рани, при циреи

-          при костни възпаления и счупвания –  подагра, ревматизъм

-          при стомашна и дуоденална язви

-          при язви от разширени вени

-          при диарии, дизентерия

-          при кръвоизливи – ма­точни и белодробни

-          при нараняване на устната лигавица и пародонтоза

-          при възпаление на горните дифателни пътища – кашлица, бронхит, туберкулоза

-          при кожни обриви, абсцес, акне, циреи, ухапвания от насекоми

-          понижава кръвното налягане

-          понижава кръвната захар

-          против уплътнявания в гърдите на кърмачките

-          за предпазване от злокачествени образувания

Странични ефекти:

ОТРОВНО! Билката съдържа силнодействащи вещества! Да не се употребява продължително време и да не се предозира!

Да се употребява само по лекарско предписание и  под лекарски контрол!

Приложение:

-          отвара за компреси и промивки – 2 с.л. изсушени корени се заливат с 200 мл вода, вари се 10 мин и се оставя да престои 20 мин

-          отвара за пиене – 1 с.л. ситно смлени ко­рени се заливат с 500 мл вода и се оставят да се варят 5 мин. Прецедената отвара се пие преди храна по 1 вин.ч. 4 пъти дневно.

-          пресни настъргани корени се използват при изгаряния, уплътнявания в гърдите на кърмачките и други наранявания, чай от корени

-          лапа – Добре изсушени корени се смилат ситно и в чаша с много гореща вода и няколко капки готварско олио се разбъркват бързо на каша, намазва върху ленена кърпа, както е топла.

-          тинктура - предни корени от черен оман се измиват, нарязват се на дребно и се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото. Отгоре се заливат с някаква плодова ракия, която да  покрива корените и се оставят 14 дни да престоят на слънце.

-          мехлем – 4-6 пресни и измити корени от черен оман се нарязват на много ситно и се запържват леко в 250 г бяла свинска мас, оставят се да пренощуват, на следващия ден се затоплят, прецеждат се през кърпа, пресипва се в кутийки и се съхранява в хладилник.