http://www.bilkitebg.eu

На английски: Horse Chestnut

На немски: Gemeine Rosskastanie

На френски: Marronnier d`Inde

На руски: Конский каштан

Синоними: Див кестен, яровка

Разпространение: Конският кестен се среща из някои планински гори и влажни долове край реките само на Балканския полуостров – в България, Албания, Гърция и Югославия, до 1000-1300 м надморска височина. У нас се среща като диворастящ вид само в Преславския балкан до 380-500 м надморска височина. Като култивирано декоративно дърво се отглежда в паркове и градини на много места у нас и в Централна и Западна Европа. Конският кестен е умерено студоустойчив, светлолюбив, влаголюбив и расте при различни почвени условия.Чувствителен е към засушаване, висока температура и замърсяването на въздуха.

Описание: Пределната възраст, до която достига конският кестен, е около 200 години. Конският кестен е високо красиво дърво със силно развита, закръглена, гъста конусовидна кoрона, стигаща на височина до 30 м. Конският кестен има мощно развита коренова система. Стъблото е покрито със сивокафява кора, плитко напукана във вид на малки и неправилни по форма плочки. Младите клонки са дебели, покрити с лещанки. Пъпките са конусовидни, черно-кафчви, покрити с ясно изразени и силно лепкави люспи. Връхните пъпки са по-едри от останалите и са с дължина около 2 cm. Листата са срещуположни, едри, длановидни, перести, тъмнозелени, състоящи се от 5-7 отделни, свързани само в основата си едри листни дяла, които приличат на голямо разперено ветрило.  Листчетата са удължени яйцевидни, клиновидно стеснени към основата си, а към върха са разширени и изведнъж заострени, по края неравномерно напилени, приседнали върху обща, дълга до 20 см дръжка. Дължината на един лист от конския кестен може да стигне до 35 см. Цветовете са бели, сравнително едри, изпъстрени с розови петна, събрани в едри, изправени, гроздовидни, дълги 15-20 см конусовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, само няколко женски или двуполови. Чашката е във вид на 5-делно звънче, опадваща, с нееднакви дялове, с 4 нееднакви венчелистчета, отначало с жълто, а по-късно с червено петно в основата, с 7-8 тичинки, неравни, извити, по-дълги от венчелистчетата, с червени прашници. Плодът е разпуклива, сферична, месеста, зелена, бодлива кутийка с диаметър 3-6 cm , с едно, рядко с две или три медно-кафяви, лъскави семена с диаметър 2-3 см. Плодовете узряват през септември-октомври. Цъфти през април-май непосредствено след разлистването или успоредно с него, а понякога и втори път през есента. Конският кестен е медоносно растение.

Употреба: Използват се кората на по-млади стъбла и клони, а също и семената. Кората се събира рано напролет – през март, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Кората се суши на открито, сенчесто място или в сушилня при температура 50° C. Изсушената кора е със сив цвят, без мирис и с горчив вкус. Семената се събират след разпукването на зелената им обвивка през септември-октомври. Семената се сушат на открито, на сянка, или в сушилня при температура не по-висока от 60° C. Изсушените семена са червеникави, без мирис и със стипчиво-горчив вкус. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Съдържание на елементи: В конския кестен се съдържат кумаринови гликозиди, титерпенов сапонин, дъбилни вещества, тлъсто масло, флаваноиди, фитостероли, нишесте, белтъчни вещества, алантоин, смолисти вещества, витамини С, В, К. и др.

Действие:

-          намалява увеличената склонност към кръвосъсирване

-          намалява склонността към образуване на съсиреци

-          при лечение на хемороиди, разширени вени и язви, тромбофлебит

-          намалява холестерола

-          оказва благоприятно влияние при атеросклероза

-          подобрява храносмилането

-          при подагра, ревматизъм, ишиас, мускулни болки

-          противокашлечно при бронхит

-          предпазва от инсулт и инфаркт, разтваря съсиреците при инфаркт

-          при маточни кръвоизливи

-          туберкулоза, диария, дизентерия, болестта на Бюргер, болки в корема

-          за прогонване на хлебарки и мишки

-          стимулира растежа на косата и ноктите

-          в козметиката – в кремове против слънчево изгаряне

Странични ефекти:

 В по-големи количества билката е отровна.

Да се приема  по лекарско предписание и под лекарски контрол.

 Приложение:

-          запарка – 1 каф.л. ситно нарязани изсушени плодове/кора се заливат с 300 мл вряла вода. Оставя се да кисне 2 часа, прецежда се и се пие 15 мин. преди храна по 1 вин.ч. 4 пъти дневно.

-          отвара – 1 с.л. листа или 1 ч.л. кори се варят 10 мин в 300 мл вода,  прецежда се и се пие по 1 вин.ч. 3 пъти дневно.

-          тинктура – на ренде се настъргват 100 г. конски кестени, заливат се с 500 мл. силна ракия и се оставят да престоят 10 дни на тъмно, като често се разклаща. Прецежда се и се оставя да престои още 2-3 дни. Отново се прецежда и се приема преди храна по 1 ч.л. 3 пъти дневно.

-          кестенов спирт - нарязват се на дребно недозрели конски кестени и се заливат със силна ракия, оставя се да кисне 2 седмици,прецежда се и се маже болното място. Предварително се намазва с мазнина против изгаряне.

-          настойка - нарязани на дребно конски кестени се накисват в бутилка и се заливат с  ракия или спирт.  Оставя се да престои  в продължение на 15 дни. Прецежда се и се държи на тъмно като ежедневно се разклаща. С настойката се намазват неколкократно болните места или се прави компрес.

-         мехлем