http://www.bilkitebg.eu

На английски:  Lime, Linden

На немски:  Silberlinde

На френски:  Tilleul

На руски:  Белая липа, Серебристая липа
Синоними: бяла липа, сребриста липа

Разпространение: Сребролистната липа е разпространена в умерения пояс на северното полукълбо – Централна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия и източната част на северна Америка У нас най-широко разпространена е сребролистната липа. Расте се в смесени широколистни гори и храсталаци, предимно на сухи почви при надморска височина до 400-1500 м. Понася добре по-силна слънчева светлина. Сребролистната липа достига своята преклонна възраст на около 300 години. Сребролистната липа се отличава с устойчивостта си на замърсяване на въздуха с различни вредни газове и затова често можете да я срещнете до улиците в селищата.

Съществуват още 2 вида липа – дребнолистна и едролистна, но те са по-слабо разпространени у нас – отглеждат се като декоративни дървета.

Описание: Сребролистната  липа е листопадно дърво с пирамидална, гъста корона, достигащо 30 м височина, имащо изправени клони. Кореновата система на липата е развита както в дълбочина, така и повърхностно като дава множество издънки. Младата кора на липата е пепелява , а старата е тъмносива, с надлъжни пукнатини, дълбоки до 3 cm. Листата на липата са последователни, прости,  дълги до 10 см, широки 4-12 cm, с дълги до 6 см дръжки, със заострен връх, закръглено сърцевидни, тъмнозелени от горната страна и сребристо-бели, покрити с власинки, от долната. Цветовете й са двуполови, дребни, много ароматни, събрани обикновено 5-10 цветчета в едно щитовидно съцветие на дръжка, срастнала с прилистник, покрит с белезникави власинки.  Чашката е 5-листна е белезникава до жълто-зелена, а венчето – светложълто, 5-листно, с многобройни тичинки и конусовиден плодник. Плодът е едносеменно орехче с твърда, вдървена обвивка, с 4 силно изпъкнали надлъжни ребра и покрито с гъсти власинки. Плодовете узряват през октомври.

Сребролистна липа цъфти през юни-юли.

Употреба: Използват се цветовете от липата , които се събират по време на цъфтежа (юни-юли). Цветовете се събират, когато повече от половината са разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят. Берат се с ръка,  заедно с присъцветния лист. Цветовете не трябва да се мачкат, защото при сушене потъмняват. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С, докато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсушената билка е със зеленикаво-жълти цветове и жълто-зелени прицветници, с приятна миризма и сладникав вкус. Да се съхранява на сенчесто и проветриво място.

Съдържание на елементи: Цветовете от липа съдържат етерично масло, флавоноиди, слузно вещество,  танини, аскорбинова киселина, гликозиди, агликони, сапонини, провитамин А, витамин С, дъбилни вещества,  горчиви вещества, захари и восък.

Действие:

-          при остри катари на горните дихателни пътища

-          има потогонно действие

-          има диуретично действие

-          при бъбречни заболявания

-          при заболявания на пикочните органи

-          при заболявания на гърлото, устната кухина и зъбобол

-          при изгаряния

-          при кожни обриви

-          при ставни болки

-          при възпалени хемороиди

-          при виене на свят

-          при главоболие, епилепсия, хистерия

-          срещу косопад.

-          в ароматерапията, козметиката

Странични ефекти:

Хората, страдащи от сезонни алергии да бъдат особено внимателни.

Приложение:

-          запарка – 1 с.л. ситно нарязан липов цвят се залива с 250 мл вряла вода. Оставя се да престои 20 минути, прецежда се и се пие гореща.

-          липов цвят, накиснат в съотношение 1:10 в червено вино за 8 часа се препоръчва при анемия

-          отвара с оцет – 1 с.л. ситно нарязан липов цвят се залива с 250 мл врял оцет. Оставя се да престои 20 минути, прецежда се и след измиване на косата се изплаква с отварата.