Синоними: магдаленско цвете, дъждовно цвете, мъртвешко цвете, жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец, ружица, месиче, жълта ружа, голямо цвете, градински невен, джонжуля, карамфилско джунжуле, кокон, левен, месиче, обичниче
Разпространение: Родината на невена е Средиземноморието. Разпространен е и в Средна Европа в диво състояние или като градинско цвете. Понася всички видове почви , за предпочитане влажни и не е взискателен към топлината – издържа до -5°С. Вирее по слънчеви места, но понася и полусянка.
Описание: Има различни видове невен – с по-пълни цветчета, със светли или тъмни тичинки, но всичките с еднаква лечебна сила. Невенът е светлозелено едногодишно тревисто растение със слаборазвит корен. Стъблото на невена е изправено, силно разклонено, ръбесто, покрито с къси, твърди власинки, и достига на височина 30-60 см. Листата му са последователни, като долните са продълговати, обратно яйцевидни, със сочни и лепкави на пипане дръжки, а горните са продълговати, приседнали. На върха на стъблените разклонения са разположени жълти до оранжево-жълти цветове с диаметър до 10 см. Обвивката на кошничките е с почти еднакви, линейни, заострени, късовлакнести листчета. Съцветното легло е голо и плоско. Крайните цветове са езичести, плодникови, а средните са тръбести, тичинкови. Растението има характерна миризма. Плодовете на невена са плодосемки, твърде разнообразни по форма и размери, най-често сърповидно или дъговидно извити.
Цъфти от юни до падането на първия сняг.
Употреба: В народната медицина се използва цялата надземна част -цветове, стъбла и листа. Долната част на стъблото не се използва. Брането се извършва по време на цъфтежа – през юли или август, при силно слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма. Може да се използва и пресен, направо от градината, стига да не го е попарила слана. Събраните цветове и стръкове се сушат на сянка в проветрриво помещение или в сушилня при температура 55оС. Изсушената билка е зелена с жълто-оранжев цвят, слаба харктерна миризма и нагарчащ вкус. Съхранява се в тъмно и проветриво помещение.
Съдържание на елементи: Невенът съдържа етерично масло, фитонциди, сапонини, каротин, флавоноиди, дъбилни вещества, слузни вещества, алкалоиди, ензими, смоли, глюкозиди, витамин С, органични киселини и др.
Действие:
- при инфекциозна жълтеница, чернодробни заболявания
- при спазми и язва на стомаха и дванадесетопръстника
- при камъни в бъбреците и пикочните пътища
- при заболявания на жлъчката
- възпаление на дебелото черво
- кръв в урината
- лекува брадавици и краста
- при разширени вени
- отоци и разтеглени мускули
- следоперативни рани и рани от изгаряне, рани с кръвонасядания, рани от залежаване
- при абсцеси, циреи и гъбички по краката
- при пигментация на кожата
- при старчески петна
- при високо кръвно наляган, подобрява работата на сърдечния мускул, атеросклероза
- успокояващо средство за нервната система
- при запек
- при глисти
- при гръдни язви, даже когато те имат злокачествен характер (рак на гърдата).
- при проблемна менструация и менопауза при жените
- при възпаление на венците и устната кухина
Странични ефекти:
Невенът няма доказани странични ефекти.
Не трябва да се приема вътрешно при бременност и кърмене.
Приложение:
- чай – 2 равни чаени лъжички цветчета се заливат с 1 ч.ч. вряла вода. Пие се 30 мин преди ядене по половин чаша.
- запарка – 1 с.л. невен се залива с 250 мл вряла вода, оставя се да кисне 5 мин, след което се прецежда. Изпива топла, без да се подслажда.
- тинктура – 1 пълна шепа цветчета от невен се залива с 1 л домашна ракия. Бутилката се оставя на слънце или на топло място в продължение на 14 дни.
- мехлем – 4 препълнени шепи ситно нарязани цветове, стъбла и листа се изсипват в 500 г сгорещена чиста свинска мас. Пържат се малко, като се бъркат с дървена лъжица. Сваля се от котлона и се оставя да престои до сутринта, когато се затопля леко, прецежда се и се изсипва в малък съд. Съхранява се на хладно.