http://www.bilkitebg.eu

На английски: Pheasant’s eye

На немски: Frühlings-Adonisröschen

На френски: Adonis de printemps

На руски: Горицвет весенный, Черногорка

Синоними: гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта котка, жълта свиларка, жълтоцвет, кучи божур, овче око, отравниче, пролетен гороцвет, зайчи мак, кукувиче око, слети коса, опадикос

Разпространение: Горицветът се среща в Европа, Кавказ и Сибир. Той расте на варовити почви, по сухи, каменисти поляни, ливади,  пасища и разредени гори при надморска височина до 1000 м. У нас горицветът се среща главно в Североизточна, Северна и Западна България.

Описание: Пролетният горицвет е ме­доносно многогодишно тревисто растение. Той има хоризонтално или полегнало многоглаво късо, но дебело коренище с многобройни чернокафяви до черни корени. От това коренище израстват множество прави прости или само  във връхната част стъбла, покрити с власинки. Стъблата на пролетния горицвет са гъсто облистени, в основата обвити от кафяви ципести люспи и достигат на височина 30-40 см. Листата на горицвета са последователно  разположени. Те са без дръжки, заострени, пересто нарязани, с теснолинейни целокрайни дялове. Приосновните и средните му листа обгръщат стеблото. Стъблените му листа са приседнали, пересто разделени с 1-2 см дълги и 1 мм широки целокрайни дялове. Цветовете на пролетния горицвет са едри, златистожълти, изправени, единично разпложени в диаметър 4-5,5 см на върха на стеблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5-8 бр., зеленикави, яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, достигащи на дължина 12-20 мм и на ширина 12 мм. Венчелистчетата са 10-24 бр. ярко жълти, продълговато елиптични неравномерно назъбени в горната си част, достигащи на дължина 20-25 мм и на ширина 5-12 мм. Цветовете на пролетния горицвет имат множество спирално разположени голи жълти тичинки с дълги дръжки и жълти плодници. Плодът на пролетния горицвет е зеленикав, овален, съставен от 30-40 гъсто разположени къси, набръчкани, влакнести, орехчета, достигащи на дължина 3,5-5,5 мм и на ширина 3 мм и много горчив.

Цъфти през март —май.

Употреба: Използва се цялата надземна част на пролетния горицвет, отрязана на 20 см от върха, събрана от началото на цъфтежа  до образуванато на първите зелени плодчета. Брането трябва да се извършва в сухо време след вдигането на росата, като се внимава събраната листна маса да не се мачка.Суши се на сянка в проветриви помещения или в сушилня при темпертура до 40^оС. Изсушеният пролетен горицвет е светлозелен, с цветове, запазили естествения си златистожълт цвят , с горчив вкус и без мирис и при огъване да се чупи.

Съдържание на елементи: В пролетния горицвет се съдържат гликозиди, флавоноиди, адонид, сапонини, аконитова киселина, фитостерин, холин, смолисти вещества и др.

Действие:

-          при сърдечна недостатъчност

-          разширява коронарните съдове

-          при сърдечна невроза

-          при епилепсия

-          успокоява нервната система

-          увеличава количеството на отделяната урина

-          при атеросклероза

-          понижава кръвно налягане

-          при болки и подуване на стомаха и червата

Странични ефекти:

Пролетният горицвет е силно отровно растение

Да се прилага САМО по лекарско предписание и под лекарски надзор

Приложение:

- запарка – 1 с.л.ситно нарязан изсушен пролетен горицвет се залива с 400 мл вряла вода, оставя се да престои 2 ч., прецежда се и се приема преди грана по 1 с.л. 3 пъти дневно.

Запарката да се съхранява на хладно и защитено от пряка слънчева светлина място.