http://www.bilkitebg.eu

Синоними: бубниче, бяла еньовица, вратига, гущерова опашка, гущерка, еневичка, енюво биле, енювче,   пача трева, пачи пера, порезна трева, посеклива билка, раванец, равнеж,  сечена трева, хайдушка трева, хилядолистник, яничево биле, яновица, гаскина трева, пакасничко биле, спореж, сърчово биле, посечена трева, ресулява билка

Разпространение: Белият равнец се среща из цялата страна – в равнините, в предпланините, в планините до 2000 m надморска височина. Расте еднакво добре по откритие и затревени места, в храсталаци и разредени гори, стига да са достатъчно светли (най-добре на ярко слънце) , а почвата – с добри дренажни свойства. Белият равнец е растение, типично за Северното полукълбо. В диво състояние се открива в Европа и Азия.

Описание: Белият равнец е многогодишно тревисто растение, което се разпростира много агресивно. Има хоризонтално коренище, което е добре развито и чред подземните си издънки доставя хранителни веества едновременно на няолко надземни стебла, високи 15-70 см. Листата му са последователни и са най-често двойно и по-рядко тройно пересто-нарязани с линейно заострени листчета. Цялата листна петура в общо очертание е продълговато-ланцетна. Разположените в долната част на стъблото листа са с дръжки, а в горната част – приседнали, но и едните и другите са покрити със сиви власинки, които придават на стъблото сивобелезникав цвят. На върха на стеблото са  събрани цветните кошнички във форма на гъст щит. Те са дребни, бели, обвивката им се състои от червеникаво-кафяви, в средната си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб. Всяка кошничка се състои от 5 париферни, бели, езичести до 30 ръбести цветчета. Плодовете са белезникати, продълговати, обикновено без хвърчилка.

През май белият равнец започва да цъфти. Кошничките са дребни, но са събрани по много в щитовидно съцветие, което увенчава връхната част на всяко стъбло. Кошничките също са съцветия и в тях са подредени отделните цветове на растението. При белия равнец цветовете са еднополови и двуполови. Еднополовите са само женски, наредени са в най-външния кръг на кошничката и са езичести, с бял или розов цвят. Всички вътрешни кръгове са съставени от двуполови тръбести цветове жълтооцветени. Цъфтящи растения от белия равнец може да се намерят и през септември, но главно из планинските поляни. Когато растенията прецъфтят  в техните кошнички се откриват дребни продълговати плодчета – плодо-семки без хвърчилка. Те са плоски, много леки и вятърът лесно и бързо ги разпилява.

Дрога: В билколечението се използват всички надземни части – листата, стъблото и цветовете, които се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното им разклонение без стъблената част. Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето (юли-септември). Надземната част се отрязва на 20 см. от върха на стъблото, като старите вдървени части се изхвърлят. Сушат се 4-5 часа на слънце, а след това се доизсушават на сянка при температура до 40°С. Изсушените цветове са бели или слабожълтеникави, а стъблената част е зелена с характерна миризма и горчив вкус. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Белият равнец се прилага при лечение на рани, циреи, кожни обриви, стомашни и чревни възпаления.  Поради лечебните си свойства е едно от най-популярните растения в народната медицина.

Съдържание на елементи: Дрогата съдържа 0,1 – 0,5% етереично масло (чиято главна съставка е хамазуленът (50%)), циенол, туйон, камфора, борнеол, сложни естери ,горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аскорбинова киселина , витамин С и К и др. Противовъзпалителното действие на белия равнец се дължи главно на дъбилните вещества и етереичното масло. Азуленът може да се съдържа до 20% в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най-богато съдържание на азулени. В сравнение с диворастящите, в култивираните растения съдържанието на азулени може да се увеличи до 2 пъти.

Действие :

- бактериални и вирусни заболявания – в ранните стадии на дребна шарка, при венерически болести, вагинит;

- за възбуждане на апетита и за засилване на секретите на стомашните жлези при диспепсии и аторфичен гастрит;

- повишава съсирваемостта на кръвта, действа кръвоспиращо при маточни и бъбречни кръвоизливи , хемороиди, кървeне от носа и венците, при лечение на рани. Извлекът от бял равнец активизират действието на фибрина, но никога не водят до образуването на тромби. В основата на кръвоспиращия ефект стои увеличаването броя на тромбоцитите и скъсяването времето на съсирване;

- действа адстрингентно при диарии, стоматит, гингивит и противовъзпалително при гастрит, колит с диария и колики, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм. Прилага се още като холеретично средство при дискинезии на жлъчните пътища и при жълтеница;

- нервна система– неврит, мигрена, причинена от промени във времето;

- засилва съкращаването на матката (при недостатъчна и нередовна менструация)

- повишава пикочоотделянето при хипертония;

- противодейства на причинителите на малария и глисти;

- има кръвопречистваща сила и е идейлно средство за детоксикация на организма;

- подобрява кръвоснабдяването, спомага за понижаване на кръвното налягане;

- Външно белият равнец се прилага при циреи, екзема, пъпки, мазна кожа, за отваряне на порите, превенция на оплешивяването, възпалени зърна на гърдите, заздравяване на рани, хемороиди.

Начин на употреба :

- отвара: 1-2 супени лъжици се заливат с 400 мл. кипяща вода и се вари в  продължение на 3 мин. Оставя се да кисне 30 мин. Извлекът от бял равнец се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно след хранене по 60 – 120 мл. в зависимост възрастта. Забележка. Лечението трябва да продължи не по-малко от 3-4 месеца. След почивка от 15 дни курсът на лечение може да се повтори.

- Запарка – приготвя се от препълнена чаена лъжица от изсушената билка, която се вари в 250 мл. вода. Кипва се и се оставя да се запари. Препоръчват се по 2-3 чаши дневно запарка от бял равнец при гръдна жаба, чревни инфекции, киселини и кръвоизливи в стомаха (също отстранява газове и спазми в стомаха) и белите дробове, заболявания на гръбначния стълб (смята се, че белият равнец стимулира кръвообразуването и действа благотворно при заболявания на костния мозък). Чай от бял равнец се препоръчва и при чернодробни и жлъчни инфекции, тъй като увеличава секрецията на жлъчен сок и успокоява спазмите. Също регулира менструалния цикъл, действа като болкоуспокояващо и кръвосъсирващо. Запарката от бял равнец действа успокояващо и при мигрена.

- Мехлем - при хемороиди. Приготвя се от 90 г обезсолено масло или свинска мас (добре е да е бяла/премита), което се загрява добре, прибавят се 15 гр. накъсани на дребно пресни цветове от бял равнец и 15 гр. нарязани на дребно листа от малина, запържват  се малко, разбъркват се и се свалят от котлона. На следващия ден сместа леко се затопля, прецежда се през ленена кърпа и се сипва в чисти стъклени бурканчета. Съхранява се в хладилник!

- Компреси – оказват благоприятен ефект при порезни рани, изгаряния, навяхвания и натъртвания.

- Тинктура – накисва се една шепа от билката в 200-300 мл. медицинкси спирт (или ракия) и се оставя да престои 15 дена. След това се прецежда и се използва при ревматични болки или настинка.

- Баните със запарка от бял равнец са особено ефикасни при хемороиди, инконтиненция на урината при стари хора и деца, остеопороза, възпаления на яйчниците, бяло течение, вагинит и други гинекологични инфекции. Банята от бял равнец се приготвя като 100 г. от билката се накисват за през нощта в студена вода, а на следващия ден сместа се кипва и прецежда.

Важно: Билката не се препоръчва за бременни и кърмачки. Приемането на високи дози бял равнец може да доведе до главоболие и световъртеж.

Да се приема по лекарско предписание и под лекарски надзор